Final Version Bulgarian



ПРИКАЗКА ЗА КРАСИВОТО ДЪРВО



Много много отдавна в една голяма гора, в една далечна страна, живяло красиво дърво. То било заобиколено от много растения, птици и различни животни. В гората, в която то израснало, нямало подобни дървета и тя (защото красивото дърво било момиче) никога не разбрала нито своето име, нито знаела как изглежда. Другите дървета, птици и животни също не били виждали дърво като нея, и я смятали за грозновата и странна. Докато била малка тя въобще не мислела себе си за красива.
Годините минавали, красивото дърво растяло. Случило се така, че бурите повалили не малко дървета около нея. Тя обаче била млада, борила се с вятъра, надмогвала бурите и смятала всичко, което й се случва за много вълнуващо. С всяка изминала година съборените дървета оформяли все по-големи празни места в гората.
Не след дълго красивото дърво вече можело да види небето. За пръв път в своя живот. То й се сторило бяло и много красиво. При вида на чудната гледка, както всяко младо и силно дърво тя въздъхнала, увила клони около кичестата си глава и заплакала от радост.
На следващия ден, след като била видяла небето я чакала голяма изненада! Небето почервеняло, а после бързо станало синьо. Точно тогава, в далечината, красивото дърво видяло млад огненочервен бог, който бавно лъкатуши към нея. Това бил нейният живот много много години. Багрите на небето и появата на този бог били толкова приятни и красивото дърво ги съзерцавало с удоволствие до... деня на големия пожар.
В началото шума и мириса на приближаващия огън я изненадали. После, пред очите й, небето почерняло и всички нейни приятели, които можели да вървят, побягнали с вик. Големият елен, неин много скъп приятел, се спрял при нея. Докато я гледал, той й казал колко много се е радвал на нейната сянка, колко много харесва начина, по който тя изглежда. Но тъкмо в този момент големи сълзи се търкулнали по лицето му и той потънал в мълчание. Мълчал, защото знаел, че тя не може да върви и със сигурност скоро ще умре. Тогава красивото дърво, което не знаело какво е смърт, прегърнало с клони своя приятел. След тази прегръдка големият елен бавно тръгнал и скоро се изгубил в обвитата в пламъци гора.
Никога преди красивото дърво не било виждало толкова чудесни фойерверки. Тя въобще не се страхувала и учудена продължавала да наблюдава! За нея всичко било много вълнуващо. След като небето над нея съвсем потъмняло, тя видяла как дърветата около нея започнали да почервеняват. Докато ги гледало да танцуват радостно във вълшебния пламък красивото дърво си помисли: “Какви късметлии са тези дървета, да преживяват толкова дивно нещо!”и се чудело дали някога ще дойде и нейния ред.
Тя чакала търпеливо. Дърветата почервенявали все повече и повече. Тогава тя видяла как веднъж почервенели, сега дърветата започнали да стават много много... черни. В този момент красивото дърво се разтревожило за всички, които било приело за свои приятели, дървета, точно като нея, но и много много различни. Тя започнала да разбира, че може би този червен огън не е нещо хубаво за едно дърво.
Накрая пожарът достигнал и красивото дърво. Той се увил около неговите клони и всичките му листа. Това бе чудно изживяване – в изгарящата прегръдка на огъня красивото дърво разбрало какво означава да си жив, да живееш. Пожарът продължавал да вилнее около нея. Огромни дървета се разцепвали и падали с трясък, овъглени. Навсякъде имало пушек и разрушение и сега тя могла да види... смъртта. Но за нейна голяма изненада тя горяла без да изгаря.
Дни по-късно, когато огнената стихия утихнала и небето се прояснило, тя видяла в далечината други все още изправени дървета, точно като нея. Те й се сторили много красиви и силни и тогава тя си помислила: “Не си ли приличаме, онези дървета и аз? Не танцуваме ли с огъня?”
Докато все още била унесена в тези приятни мисли, тя видяла една голяма птица да лети към нея откъм едно дърво в далечината. Птицата се приближавала към красивото дърво, а то чакало и чакало. Когато кацнала в клоните й, птицата отворила човка и казала:
− Имам послание за теб, най-красиво дърво! То е от твоята майка ей там, която сега можеш да видиш да ти маха за поздрав.”
− Колко хууубаво ... – промълви красивото дърво – след такова изживяване аз виждам майка си! Ето я там, тя ми се усмихва и маха с клони! През цялото време сме били толкова близо... а аз не съм и подозирала.
− Твоята майка каза, - продължи да говори голямата птица – че ти си една от великите танцьорки с огън в този свят. Ти си една от многото, които в живота си често трябва да минават през огън, за да живеят.
− Какъв е този свят? – попита красивото дърво
Голямата птица отговори:
− Този свят е наречен “Австралия” от едни малки ходещи дървета с два клона. Те ти казват “Евкалипт”.
− Евкалипт ....
Най-красивото дърво не спираше да се усмихва. Никога не беше и подозирало, че има толкова красиво име. Сега знаеше, че е и много специално дърво. Тя беше танцьорка с огън. И тъкмо защото носеше това хубаво име, тя разбра, че трябва да е много красиво дърво.


Posted: Thu - August 18, 2005 at 06:16 p.m.          

©