ПРИКАЗКА ЗА КРАСИВОТО ДЪРВО



ПРИКАЗКА ЗА КРАСИВОТО ДЪРВО

Михал в ЧЕРВЕНО
“Дива Роза” (Дони и Момчил) да се пусне преди разказвачът да започне да чете




Много много отдавна в една голяма гора, в една далечна страна, живяло красиво дърво. То било заобиколено от различни хубави растения, птици и животни. Когато дървото било много малко, то не смятало себе си за красиво. В гората, в която растяло нямало други подобни дървета. И тя (защото красивото дърво било момиче) никога не разбрала как всъщност изглежда. Другите дървета, птици и животни не били виждали дърво като нея, и всъщност я мислели за грозновата и странна.
Годините минавали, красивото дърво растяло. Бури повалили не малко дървета около нея. Но тя била млада, борила се с вятъра и мислела всичко, което й се случва за много вълнуващо.
С всяка година съборените от бурите дървета оформяли все по-големи празни места в гората.
Поради това не след дълго красивото дърво вече можело да види небето. И когато за пръв път в своя живот тя видя небето, то й се стори бяло. При вида на чудната гледка, точно като едно младо и силно дърво тя въздъхна, уви клони около красивата си глава и заплака от радост. На следващия ден, след като беше видяла небето я чакаше голяма изненада! Небето почервеня, а после бързо стана синьо. Точно тогава, в далечината, тя видя млад огненочервен бог, който бавно лъкатушеше към нея. Багрите на небето и на този огън бяха много хубави и красивото дърво ги наблюдаваше с удоволствие до деня.... на големия пожар.
В началото шума и мириса на приближаващия огън я изненадаха. После, пред очите й, небето почерня и всички нейни приятели, които можеха да вървят, побягнаха с вик. Големият елен обаче, неин много скъп приятел, спря. Докато я гледаше той й каза колко много се е радвал на нейната сянка, колко много харесва начина, по който тя изглежда. Но тъкмо в този момент големи сълзи се търкулнаха по лицето му и той млъкна. Замълча, защото знаеше, че тя не може да върви и със сигурност скоро ще умре. Тогава красивото дърво, което не знаеше какво е смърт, прегърна с клони своя приятел. След тази прегръдка големият елен бавно тръгна и скоро се изгуби в горящата гора.
Никога преди красивото дърво не беше виждало толкова чудесни фойерверки. Тя въобще не се страхуваше! За нея всичко беше толкова вълнуващо и тя изумена продължаваше да наблюдава гледката. След като небето над нея съвсем потъмня, недалеч тя забеляза дървета, които започнаха да почервеняват. Докато ги гледаше как танцуват с радост в огненочервения пламък красивото дърво си помисли:
− Какви късметлии са тези дървета, да преживяват толкова дивно нещо! и се чудеше дали някога и нейния ред ще дойде.
Тя чакаше търпеливо, докато дърветата все повече почервеняваха. Тогава тя видя как червените дървета стават черни. В този момент красивото дърво се разтревожи за всички свои приятели, които бяха като нея, и все пак различни. Тя започна да разбира, че може би този огън не е много добър за дърветата. Накрая пожарът достигна и нея, уви се около клоните и листата й. Докато преживяваше изгарящата огнена прегръдка красивото дърво разбра какво означава да си жив, да живееш. Това беше чудо! Пожарът продължаваше да фучи. Огромни дървета се разцепваха и падаха овъглени с трясък. Всичко наоколо беше пушек и разрушение. Красивото дърво видя и разбра... смъртта. За нейна изненада обаче самата тя гореше, но не изгоря.
Дни по-късно, когато огнената стихия замря и небето се проясни, тя можа да види в далечината други живи дървета да стоят точно като нея. Те й се сториха много красиви и силни и тогава тя си помисли:
− Не сме ли еднакви, онези дървета и аз? Не танцуваме ли с огъня?
Докато тя си мислеше това, приятно унесена, голяма птица литна към нея от едно недалечно дърво. Птицата определено летеше към красивото дърво, а то я чакаше и чакаше нетърпеливо. Когато не след дълго птицата кацна в клоните й, тя каза:
− Имам вест за теб, най-красиво дърво! Вест от твоята майка, която сега можеш да видиш да ти маха за поздрав...
− Колко чудно е да си жив! След като танцувах с огъня виждам своята майка, която ме поздравява.. Тя ми се усмихва! Ето я там. През цялото време сме били толкова близо, а не съм я виждала! - помисли си красивото дърво, докато слушаше голямата птица.
Птицата продължи да говори:
− Твоята майка ми каза да ти кажа, че ти си една от великите танцьорки с огън в този свят! Ти си една от многото, които често трябва да минават през огън, за да живеят.
Тогава красивото дърво попита:
− Какъв е този свят?
Голямата птица отговори:
− Този свят е наричан Австралия от едни много малки ходещи дървета с два клона. Тези малки дървета те наричат Евкалипт.

Най-красивото дърво не спираше да се усмихва.
Досега то не знаеше, че има толкова красиво име. А сега разбра, не само своето име, но и че е специално дърво, дърво, което танцува с огъня. Дърво, което е живо. А щом малките ходещи дървета с два клона й бяха дали толкова красиво име, тя разбираше, че трябва и да е красива.


Posted: Sun - August 7, 2005 at 05:50 p.m.          

©